Постинг
08.01.2011 04:49 -
На зазоряване
" На зазоряване "
Като безумен удар с чук
ме връщаш към нещата,
ето ме - отново тук,
а ти - повръщаш си червата.
Като повярвал в думи,
спирам се от своя път,
а всъщност само гуми
трънливите пътеки в нас градят...
Душите ни са магистрали -
кой взел е, кой ли дал,
събуждаме се пак обрани -
ти будна си, а аз съм спал...
На зазоряване се будим -
отдалечени от брега,
защо ли с теб се чудим -
събудихме се в гробища...
Като безумен удар с чук
ме връщаш към нещата,
ето ме - отново тук,
а ти - повръщаш си червата.
Като повярвал в думи,
спирам се от своя път,
а всъщност само гуми
трънливите пътеки в нас градят...
Душите ни са магистрали -
кой взел е, кой ли дал,
събуждаме се пак обрани -
ти будна си, а аз съм спал...
На зазоряване се будим -
отдалечени от брега,
защо ли с теб се чудим -
събудихме се в гробища...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 103
