Постинг
31.12.2010 02:42 -
Сам и тъжен аз вървях
“ Сам и тъжен аз вървях “
Сам и тъжен аз вървях
през живота сив и скучен,
зъл,пиян,потънал в грях,
в плен на болка,смях беззвучен...
Толкова сълзи пролях
заради човешка злоба,
сякаш в сън кошмарен бях,
сякаш бях потънал в гроба...
Без надежда и без радост,
бях решил да сложа край,
виждах само мрак и гадост,
а пък всъщност търсих рай...
Но незнайно откъде
появи се,моя мила,
караш каменно сърце
да тупти със нова сила!
Като ураган отнесе
отровата,събрана в мен
и с любовната си песен
взе ме в нежния си плен!
Сякаш чудо с мен се случи,
щом подаде ми ръка,
чист като планински ручей –
пиеш ти от мен вода!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 103
