“ Невидимият Глас “

   Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът. Мрачното мълчание на космическата пустош – това бе Гласът.

- Здравей, сине мой ! – каза гласът зад гърба на Панчо. Младежът се обърна, но не видя никого. Но пък затова Гласът продължаваше да му говори :

   - Обърни се напред и ще ме видиш !

   Панчо Го послуша и завъртя глава. Тогава потта по тялото му замръзна, а косата му побеля. Пред него в житото се виждаше сянката на висок човек, обгърната с плащ. Растенията около нея почерняха и започнаха да димят, а димът се извиваше около рогата на Сянката. Момчето се извърна назад, но там нямаше никого. Гласът проговори отново :

   - Искаш ли да имаш всички жени,коли и пари на Света ? Искаш ли всички да коленичат в краката ти ?

   Панчо потрепери и ...

... слезе от седемнайсетметровата лимузина, обгърнал заоблените ханшове на две знойни красавици. Още шест такива кълчеха бедра пред него и хвърляха пари на тълпата. Папараците снимаха като луди, а фенките припадаха. Панчо дръпна от пурата си и ...

... погледна към дъното на тъмния кладенец. Там имаше някакъв човек, който протегна ръцете си нагоре и закрещя :

   - Спасявай се! Спасявай се!

   Панчо осъзна, че това бе самият той и ...

... отпи от Пиня Коладата си. Две сочни хавайки охлаждаха величайшата му глава с листа от палми, докато Мадона му правеше свирка, а Майкъл Джексън го молеше да му върне носа. Панчо се протегна и ...

... видя Сянката в житото.

   - Е ? – прогърмя Гласът.

   - Не ! – извика момчето и хукна надолу по баира. Спъна се в някакъв камък и падна в кладенеца в къщата на баба си, а торбата с кале остана да се върти около герана като куче, загубило стопанина си. По земята се плъзна сянка с плащ, свря се между камъните и изчезна със съскане ...