Стиховете на един мрачен поет - страшни и апокалиптични,родени в кървавата утроба на нощта.
Постинги в блога
29.09.2011 16:27 -
Относно последните събития.
Нека обаче всички се замислят, защо събитията в Катуница се случиха точно преди изборите. И дали всичко това не е поредният политически цирк, в който ние сме смешниците. Проблемът не е в гнида като контрабандиста Киро, нито в който и ...
30.03.2011 20:14 -
Народе???
" Народе??? "
Страната тъне във разруха,
навсякъде мизерия цари,
Страната тъне във разруха,
навсякъде мизерия цари,
30.01.2011 14:52 -
Като теб, като мен
" Като теб, като мен "
Като кръв от рана,
Като кръв от рана,
29.01.2011 19:38 -
Рани
" Рани "
Пожълтялата от слънцето хартия
аз милвам с потни длани,
Пожълтялата от слънцето хартия
аз милвам с потни длани,
23.01.2011 10:26 -
Прегърнал тишината
" Прегърнал тишината"
Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота
Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота
20.01.2011 11:22 -
Без теб
" Без теб "
Когато те няма до мен,
слънцето тук не изгрява,
Когато те няма до мен,
слънцето тук не изгрява,
08.01.2011 04:49 -
На зазоряване
" На зазоряване "
Като безумен удар с чук
ме връщаш към нещата,
Като безумен удар с чук
ме връщаш към нещата,
31.12.2010 02:42 -
Сам и тъжен аз вървях
“ Сам и тъжен аз вървях “
Сам и тъжен аз вървях
Сам и тъжен аз вървях
31.12.2010 02:39 -
Ще разкъсам всички вериги
“ Ще разкъсам всички вериги “
Ще разкъсам всички вериги,
Ще разкъсам всички вериги,
30.12.2010 17:48 -
Завръщане
" Завръщане"
След плаване дълго морякът
прибира се днес при жена си,
След плаване дълго морякът
прибира се днес при жена си,
29.12.2010 20:47 -
На теб аз дарявам душата си
"На теб аз дарявам душата си"
В дълбоки и тъмни води
скочих и дълго се давих,
В дълбоки и тъмни води
скочих и дълго се давих,
25.10.2010 15:47 -
Невидимият глас
“ Невидимият Глас “
Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът....
Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът....
Търсене
За този блог
Гласове: 103